Как уеб разработчиците постигат по-висока производителност на труда - процесът на дизайнерско мислене

Дизайнерското мислене е методология, използвана при проектите по изработка на уеб сайт и предлагаща стъпков подход при решаването на дадената задача. Чрез прилагането на 5-те етапа на процеса могат да се намерят най-ефективните индивидуални решения. Да видим как става това.

1. Емпатия
На първия етап на процеса уеб дизайнерите трябва да разберат задачата, която трябва да решат, като се поставят на мястото на реалните потребители на бъдещия уеб сайт. Това се изразява в детайлно проучване на целевата аудитория и нейните нагласи и навици. Основната цел е да се изучат техните уеб преживявания и да се определи какво липсва, за да бъдат те перфектни. По този начин се елиминират предположенията относно потребителите и се разбират в дълбочина техните нужди.

2. Дефиниране (на задачата)
Събраната до тук информация се подрежда, анализира и синтезира, за да се определи задачата (или задачите), които екипът на уеб разработчика трябва да реши. Важното е потребителят да е в центъра на всичко. Обикновено се казва: „Целта е да се увеличи броят на спечелените клиенти чрез новия уеб сайт“. Задачата обаче може да се представи като: „Потребителите имат нужда от по-ангажиращо и гладко преживяване на сайта, което да ги стимулира максимално да станат клиенти на бранда“.

Когато казусът е ясно представен е по-лесно за екипа от уеб дизайнери и програмисти да предложи решения за функционалностите, навигацията и елементите на страниците на изработвания уеб сайт. Именно в края на етапа на дефиниране на задачата ще започне прехода към следващия - генерирането на идеи, като се зададе въпроса: как да дадем на потребителите „по-ангажиращо и гладко преживяване на сайта, което да ги стимулира максимално да станат клиенти на бранда“?

3. Генериране на идеи
Информацията е анализирана и синтезирана и задачата е ясно определена. Екипът на уеб разработчика има всичко необходимо да приложи своите знания и творчество, за да измисли решения. Има различни техники, чрез които да се стимулира идейността. Обикновено специалистите са приканени да „нахвърлят“ своите идеи под формата на скици и бележки. Така наречените идейни работни сесии включват обсъждания, на които членовете на екипа споделят вижданията си, като по този начин допълнително се стимулира креативността. Има пресяване, за да се определят най-добрите идеи.

4. Създаване на прототип
Това е така наречената експериментална фаза, на която подбраните идеи се претворяват в прототип на уеб сайта. Най-общо прототипът показва елементите и връзките между тях. Всички имплементирани решения се проучват внимателно заедно и по отделно и се приемат, подобряват и подлагат на повторно оценяване или се отхвърлят в зависимост от ефекта им върху потребителското преживяване. В края на този етап екипът има по-добро разбиране за това как потребителите ще си взаимодействат с бъдещия сайт и какво ще бъде поведението им на него, както и за ограниченията и препятствията, които ще трябва да се преодолеят при изработката на уеб проекта.

5. Тестване
На този етап прототипът на уеб сайта се подлагана на различни тестове, за да се оцени неговата полезност и използваемост. Те могат да се правят както със специално създадени софтуерни програми, така и с реални потребители, за да се изучи по-добре мисленето, поведението и дори чувствата им. Резултатите от тестовете служат за още по-подробното дефиниране на задачите, по-задълбоченото разбиране на потребителите и усъвършенстването на предложените решения.

Нелинейният процес на дизайнерско мислене
Описан по този начин, процесът по изграждането на концептуалният дизайн на уеб сайта изглежда, че следва желязна логика в права линия. Въпреки това, на практика той е много по-гъвкав, като може да има обединяване и повторение на дейности, както и използване на един вид техника не само на един етап. Членовете на екипа могат например да изработват прототипи с ниска прецизност още по време на идейната фаза, за да развият идеите си. Също така е възможно по време на тестването на прототипа да се генерират нови решения, които в последствие да се обсъдят, да се внедрят в него и да се направят повторни тестове.

Уеб разработчиците могат да се възползват от тази гъвкавост, за да създадат концептуалния дизайн при още по-висока продуктивност и за по-кратко време. Ако се вгледаме внимателно в процеса, можем да видим как информацията се използва непрекъснато, за да се доразвиват условията на задачата и да се прецизират решенията. Така на практика се получава верига, която увеличава ефективността и спомага за изграждането на перфектния концептуален дизайн, който след това ще се превърне в перфектен уеб сайт.

Заключение
По своята същност, процесът на дизайнерско мислене е верижен, гъвкав и концентриран върху колаборацията между уеб разработчика и потребителите, макар и последните да участват индиректно в процеса, поне до фазата на тестване. Целта е да се даде живот на идеите и те да се превърнат в ефективни решения за бъдещия уеб сайт, обединени в една концепция.

Споделете в: